Списък „70 книги, които обичаме” представи Регионална библиотека „Христо Ботев“-Враца в началото на август. Поводът е 70-годишнината, която регионалната библиотека навършва тази година, „за да напомним, че библиотеката е мястото, в което историите „оживяват” след всяко ново прелистване на страниците“, обясни директорът Силвия Павлова.
Носителят на "Букър" - водещата литературна награда в англоезичния свят, ще стане известен през ноември, съобщи сайтът на престижното отличие.
Дългият списък, включващ 12 или 13 книги, ще бъде оповестен на 30 юли. Той ще бъде избран от жури с председател международно признатият художник и писател Едмънд де Ваал, награждаваната писателка Сара Колинс, редакторът на художествената литература на в. "Гардиън" Джъстин Джордан, световноизвестната писателка и професорка Июн Ли и музикантът, композитор и продуцент Нитин Савни.
Шестте книги, включения в краткия списък за наградата "Букър", ще бъдат обявени на 16 септември. Авторите им получават по 2500 евро и специално подвързано издание на книгата си.
Тазгодишният носител на литературното отличие "Букър" ще бъде обявен на 12 ноември на церемония в Лондон. Автор й получава 50 000 лири и може да очаква международно
Голямото изкуство да разбираш човека до себе си е привилегия на четящите хора. Защото те са прочели много страници, срещнали са се там с много съдби, проучили са много нрави и са си дали сметка за това, че най-голямото богатство на хората е това, че не сме еднакви. Това каза вицепрезидентът Илияна Йотова на откриването на „Алея на книгата“ в София тази вечер.
Над 140 издателства са част от изложението по продължението на булевард „Витоша“ и в парка пред Националния дворец на културата (НДК). „Алея на книгата“ ще продължи до 15 септември. също има щанд в рамките на изложението.
„За мен днес четящият човек е онзи човек, който е свободен, независим, който има свободата да чете и да разбира това, което чете. И тези хора, които четат и са свободни, те са възпитани хора – нещо, което напоследък много ни липсва, особено в полити
Излезе от печат книгата "Бежанският въпрос в българо-турските отношения и установяването на източнотракийски бежанци в България през периода 1913 – 1925 година". Автор на монографията е д-р Иванка Делева, уредник в отдел "История" на Регионалния исторически музей (РИМ) в Бургас, съобщиха от културната институция
Научни рецензенти на изданието, което представлява докторската дисертация на автора, защитена през март т.г. , са проф. дин Щелиян Д. Щерионов от Институт за изследване на населението и човека при БАН и доц. д-р Стефан Минков от Шуменски университет "Епископ Константин Преславски".
Бежанското движение към България от началото на XX век има многостранно отражение върху историческото развитие на страната ни и не спира да предизвиква различни въпроси, някои от които все още очакват своите отговори. В този контекст настоящият труд, в който основен обект е про
За управлението на хан Омуртаг разказва проф. Станислав Станилов в новата си книга. „Времето на Омуртаг“ е част от поредицата „Дълг и чест“, съобщават издателите от „Захарий Стоянов“.
Според автора задачата на книгата е да представи пред българите времето, през което техните лидери ги водели не към оцеляване, а към нарастваща цивилизованост. „Моят герой е онзи владетел, комуто се пада да скъса напълно с последните останки от номадизма с неговото степно очарование и да включи своите поданици изцяло в земеделско-градската цивилизация на Средиземноморския свят. В заключителната фаза на този процес, правнукът Борис-Михаил сложил край на прехода с покръстването на „коравото и непокорливо българско племе“, пише проф. Станилов.
Поредицата „Дълг и чест“ е създадена по идея на академиците Георги Марков, Васил Гюзелев, Константин Косев, Антон Дончев и член-кореспондент Иван Гран
За сложността на човешките взаимоотношения пише Мирослава Карабиберова в дебютната си стихосбирка „Такава съм“. Книгата се очаква да излезе през месец септември, съобщават издателите от „Многоточие“.
По думите им авторката води читателите през цветовете на любовта, болката, вътрешната борба и самоосъзнаване, като улавя както най-нежните, така и най-мрачните аспекти на човешката душа. Стихотворенията отразяват контраста между светлината и мрака, надеждата и отчаянието, любовта и страданието, допълват издателите. Сред темите в стихосбирката са още тези за самотата и пропуснатите възможности.
Мирослава Карабиберова, позната още с псевдонима си Мира Ка, е завършила образованието си в Смолян, където работи като психолог.
